Вече до 20:00 часа! Уважаеми пациенти, за ваше удобство клиниката вече е с ново работно време - от понеделник до петък можете да ни посетите до 20:00 часа. Заповядайте!                                                   .

Често задавани въпроси

Лечение на коренови канали – въпроси и отговори

"Ендо" е дума от гръцки език и означава "вътре" , а "одонт"- зъб. Така стоматологичното наименование - ендодонтското лечение означава, лечение на вътрешността на зъба. За да разберете същността на ендодонтското лечение ще ви помогне, ако знаете малко за анатомичната структура на един зъб. Във вътрешността на зъба под емайла се намира много здрава структура наречена дентин, след него следва мекотъканния слой наречен пулпа /нерва на зъба/. Пулпата на зъба се разпростира от коронката на зъба до края на зъбния корен, където се свързва с тъканите, които обграждат кореновия канал.Пулпата или така наречения нерв на зъба е много важен за растежа на зъба и развитието му. След като зъба завърши своето кореново развитие, той може да оцелее и без нерв, тъй като зъба продължава да се изхранва от заобикалящите го тъкани.
Лечението на кореновите канали е необходимо, когато пулпата/ нерва/ на зъба е възпален или инфектиран. Възпалението или инфекцията на нерва на зъба може да се дължи на много причини: дълбок кариес, повторни манипулации върху зъба, счупване, напукване или фрактура на зъба. Друга причина, която би довела до възпаление на нерва на зъба е травмата. Ако възпалението или инфекцията на нерва на зъба остане неизлекувано, това би довело до болка или абцес.
Симптомите при възпаление или инфекция на нерва на зъба могат да бъдат: удължена чувствителност на зъба от топло или студено, чувствителност при допир или по време на дъвкателния акт, промяна в цвета на зъба, подуване и болка в лимфните възли, костта и венеца около болния зъб. Понякога липсва тази симптоматиката, но при редовни профилактични прегледи при стоматолог, болния зъб може да бъде открит.
Стоматологът премахва възпалената или инфектирана зъбна тъкан /нерва/, почиства кореновия канал чрез механична /разширяване на кореновия канал най- добре с машинни пилители Protaper, Twistflex и др./ и химична обработка /разтвори за промивка и дезинфекция/ на кореновите канали, след което канала се запълва и затваря. Следва изработка на пломба или зъбна коронка възстановяваща целостта на зъба и неговата функция.
Повечето от ендодонтските процедури са предназначени за премахване на болката, причинена от възпалението или инфекцията на нерва на зъба. С модерните технологии /машинното разширяване на кореновите канали/ и анестетици /упойки/, повечето от пациентите се чувстват удобно по вереме на процедурите. През първите няколко дни след лечението, зъбът може да бъде леко чувствителен, но това отминава с времето. Дискомфортът може да бъде преодалян с аналгетици /обезболяващи средства/, предписани от стоматолога.
Цената на кореновото лечение зависи от кой зъб в зъбната редица е. Моларите /кътните/ зъби са най-трудни за лечение и са с повече коренови канали, затова те струват най-скъпо. Лечението на кореновите канали и реставрациите на собствения ви зъб струват по-евтино пред алтернативата за изваждане на зъба. Изваденият зъб, трябва да се възстанови или чрез мост или чрез имплантат, за да се възстанови дъвкателната функция и да предотврати наклоняване на съседните зъби и прорастване на антагонистите /срещуположните зъби/. Тези процедури биха ви стрували много по-скъпо,отколкото лечението на кореновите канали на собствения ви зъб.
Не трябва да дъвчите или захапвате на ендодонтско лекувания зъб, докато не бъде възстановен напълно с пломба или коронка, поради риск от фрактура. Поддържането на добра орална хигиена включваща четкане, почистване с конци за зъби и редовни посещения за профилактични прегледи. Повечето ендодонтски лекувани зъби издържат колкото другите естествени зъби.
Причините могат да бъдат: нова травма, дълбок кариес или загуба, напукване или счупване на пломбата, които причиняват нова инфекция на зъба. В някои случаи стоматологът може да открие допълнителни тесни и криви канали, които не са били открити първоначално.
Пулпитът е възпалителен процес, който се развива в зъбната пулпа. Той се появява когато не се лекува своевременно дълбок кариес, който достига сърцевината на зъба. Ако не се вземат адекватни мерки, пулпитът обикновено причинява некроза на зъбната пулпа. Пулпитът се лекува като денталният лекаря премахва зъбния нерв и пристъпва към т.нар. кореново или ендодонтско лечение. Пломба (обтурация) на зъба се поставя обикновено се поставя при следващото посещение на пациента.

Лечение с имплантанти – въпроси и отговори

Ако Вие, както и много други освен Вас, сте загубили един или повече зъби, то вече сте наясно с неприятните последствия от това. За много хора, загубата на зъби води до непривлекателна усмивка или неудобство от носенето на сваляеми протези. Често пъти са възможни дори болки или затруднения по време на хранене. Конвенционалната стоматология може да осигури заместване на загубените зъби, посредством мостове или сваляеми частични или тотални протези. Въпреки това, всеки един от тези методи си има своите недостатъци. Възстановяването с мостове изисква изпиляване на естествените зъби, за да може да осигурят здрава опора на заместваните зъби. Частичните и тоталните протези, могат (и често пъти са) значително подвижни по време на хранене и говор, причинявайки по този начин рани и говорни смущения. Друг проблем, който се среща след загуба на зъби е атрофията на алвеоларния гребен. Това е 'свиване' на онзи участък от костта на челюстите, където са се намирали корените на загубените зъби. Атрофията настъпва неминуемо след загубата на зъби и води до засягане функцията на челюстите, а в тежки случаи и до силни козметични промени по лицето. Поради значителния напредък на медицината и в частност - стоматологията, зъбните имплантати предлагат решение на повечето от изброените проблеми.
I етап - Диагностика, лечебен план и съгласие от пациента. По време на този етап се извършва пълна диагностика, формулира се и алтернативен лечебен план, преценяват се предимствата , недостатъците и рисковете на всяка от лечебните възможности. Абсолютно условие е пациентът да даде съгласието си за този метод на лечение. Зъбното имплантиране е метод на избор и като такъв трябва да бъде избран от пациента. II етап - Стабилизиране на заболяването. На този етап засегнатият зъб(и) се отстраняват и се поставя подходяща временна конструкция (мост или протеза). По същото време се стабилизират и допълнителни здравословни проблеми на пациента (ако има такива). III етап - Планиране и поставяне на имплантата. Зъбният имплантат се поствя в челюстта, посредством щадящ оперативен метод. В редки случаи, ако операцията ще бъде по-продължителна е възможно да се приложи транквилант, който се поставя от анестезиолог. Това не е обща упойка, но подпомага значително комфорта на пациента в стоматологичния кабинет. Нарича се невролепт-аналгезия (НЛА). IV етап - Поставяне на надстройката. Процедурата се състои в разкриване на имплантата и свързване на надстройката. Надстройката е вторият елемент от зъбния имплантат, който се завива за него и ще носи натоварването от моста, короната, или протезата по време на дъвчене. Този етап се извършва 4-6 месеца след първата операция. На този етап се потвърждава остеоинтеграцията (включването) на имплантата в коста. V етап - Временно възстановяване. След потвърждение, че остеоинтеграцията е протекла успешно, се изработва временна корона или мост, който престоява от 2 до 4 седмици. VI етап - Окончателно възстановяване. Изработва се окончателната корона или мост. VII етап - Поддръжка. Този етап включва клинично наблюдение на пациента и задължително поддържане високо ниво на хигиена в домашни условия. Лекуващият екип осигурява необходимата информация, съвети и напътствия за това.
Трудно е за вярване, но поставянето на зъбни имплантати не е свързано с каквато и да е болка. След операцията, при наличие на оплаквания и дискомфорт, може да се изпишат аналгетици .
Повечето пациенти получават лек оток след операцията, който е предвидим и не е болезнен. Отзвучава в рамките на един до три дена. Ако се поставя костна присадка или няколко имплантата, отокът може да бъде по-изразен. Във всички случаи, обаче отзвучава в рамките на няколко дена.
В повечето случаи пациентът е работоспособен още на следващия ден. Когато се касае за повече имплантати (оперативното поле е по-голямо) е добре да се изчакат 2-3 дни, за които се издава болничен лист.
Това зависи от количеството и качеството на наличната кост по време на поставянето на имплантата, от неговото натоварване след това и поддържането му от страна на пациента. Веднъж поставен и интегриран, нормално е да се очаква срок от 12-15 години, а често и доживот.
Да, както от страна на пациента, така и от страна на лекуващият екип. Имплантатите изискват поддръжка и проследяване на венечната област около тях, както и на нивото и състоянието на прилежаща кост около тях (както и всички естествени зъби-мостоносители).
В този случай има две възможности: 1. Незабавно имплантиране - зъбът се отстранява и имплантатът се поставя на негово място. По този начин се формира нов изкуствен корен. 2. Незабавно възстановяване - имплантатът се поставя и зъбът се възстановява едновременно с това. Получава се нов зъб върху изкуствен корен. В някои случаи е възможно веднага след изваждането на зъба да се постави имплантат и да се направи изкуствена временна коронка. Това има някои предимства за пациента (включително бързината на лечение и избягване нуждата от временни конструкции). Огромен недостатък (особено при единичните имплантати) е заниженият успех и трудното контролиране на венечната линия около короната. В нашата практика избягваме директния метод и предпочитаме по-сигурния метод на отложено натоварване, който е с доказана сигурност. В някои случаи, може да имплантираме веднага, след като сме извадили даден зъб. След което се изчаква нормалния заздравителен период. Изключение от това правило се допуска, когато пациентът е загубил (или ще загуби) всичките си долни зъби. В този случай е доказано предимството на директното натоварване, в сравнение с отложеното. Това е възможно в случаите, когато долните имплантати ще са свързани помежду си и шийките им няма да се виждат. Всеки един от тези варианти се обсъжда с пациента по време на предварителния преглед. Съобразно конкретния случай, се съставя клинична преценка за предстоящото лечение.
Обикновено се касае за време от 30 мин. до 1 час, рядко при по-сложните случаи - 2-3 часа.
Възрастта, сама по себе си, никога не е пречка за едно лечение с имплантати. Необходимо условия е общото здравословно състояние да е добро и да позволява извършване на манипулациите по имплантиране. За подобно лечение, обаче, има долна възрастова граница - около 18-20 год. (съответно при жени и мъже).Това обстоятелство се налага от факта, че след поставяне на имплантата на млад човек, скелетът (включително и костите на черепа) ще продължи да расте и да се развива, влошавайки условията около имплантата.
* Химиотерапия, проведена през последните 6 месеца; * Лъчелечение в лицево-челюстната област - след консултация с лекуващия лекар; * Алкохолизъм; * Психично заболяване - нелекувано; * Всяко общо заболяване, довело до влошаване на общото състояние, през последните 3 месеца; * Нерегулиран захарен диабет; * Лечение със стероиди в големи дози; * Тютюнопушене - само в случаите с костна присадка (костен графт).
* Нарушения в кръвосъсирването; * Лечение със стероиди; * Пациенти, лекувани с трансплантати; * Костни нарушения, включително остеопороза.
Имплантатът не сраства с костта (не остеоинтегрира). Тази възможност зависи до голяма степен от участъка на челюстта, в който се имплантира, както и от качеството и количеството налична кост. Т.е. зависи от способността на хирурга да постави стабилно имплантат, който е обграден от достатъчно здрава кост. За да обобщим, рискът от провал е както следва: Долни предни зъби и премолари - 1 от 30 Долни и горни кътници - 1 от 20 Горни предни зъби и премолари - 1 от 20 Горен последен кътник - 1 от 15 Ако имплантат 'не остеоинтегрира', то той бива отстранен на етапа на разкриване и поставяне на надстройката. При наличие на достатъчно костна тъкан, след определен период имплантирането може да бъде повторено. Дългосрочният успех на имплантатите, които са 'остеоинтегрирали' е 99% за 15 години. Не е коректно спрямо пациента, практикуващ стоматолог да дава доживотна гаранция. Показателен е факта, че ако за период от 5 години, нивото на кост около имплантата се запази стабилно, имплантатът притежава значителна дълготрайност, съизмерима с живота на пациента. Кървене и инфекции Тези усложнения винаги са рискови във всяка хирургична процедура. В нашата практика до момента не сме имали случай, с обилно следоперативно кървене или инфекция. Засягане на нерв В лицево-челюстната област има няколко нерва, които могат да се засегнат по време на имплантиране, ако се работи грубо и невнимателно, или операцията не се планира правилно. Най-важният от тях е долночелюстният нерв, наречен 'алвеоларен'. Той преминава през цялата долна челюст и осигурява чувствителност на долната устна. Поставянето на имплантат в крайните участъци на долната челюст винаги се планира внимателно, за да се избегне неговото увреждане и последващото изтръпване на долната устна от съответната страна. Ако този нерв се увреди и чувствителността на долната устна не се възстанови до 6 месеца, се счита, че настъпилите промени са постоянни и необратими. Засягане на прилежащи (съседни) зъби По време на нормално поставяне на имплантати, за съседните зъби има съвсем малък риск. В някои случаи, в които коренът на съседния зъб е закривен по посока на имплантатното място, е възможно да се прекъсне кръвоносният съд на зъба. В този случай се прибягва до кореново лечение на засегнатия зъб.
Всъщност има два типа костни присадки: 1. Местно увеличение - прилага се, когато част от имплантата не е покрита от костна тъкан след поставянето на имплантата. Използва се костен материал, събран по време на самото имплантиране. Може да се използва изкуствен костозаместител и мембрана. 2. Увеличаване на имплантатното място, преди самото имплантиране - методът се прилага, когато самото имплантатно място е недостатъчно за имплантиране. Използва се кост от донорно място на пациена (например от областта на брадичката, таза и др.), която се поставя на предвиденото имплантатно място. Участъка се оставя в покой за около 4-6 месеца, преди да се поставят имплантатите. Напоследък започна използването на нови имплантологични системи и методи (напр. имплантати BOI), при които се избягват неприятните (и скъпи) оперативни костни корекции преди имплантиране. Това е възможно, тъй като самият дизайн на имплантатите позволява поставянето им в много ограничен обем костна тъкан.
Мембраната представлява специален полимер или органична материя, които след като изтече определено време се отстраняват или резорбират спонтанно. Ролята на тази мембрана е да служи като преграда и да пречи на клетките на меките тъкани да колонизират оперативното място и да превърнат костната присадка във фиброзна, вместо костна тъкан.
Костозаместващ материал се получава от различни източници. Основният заместител е хидроксиапатит, който се нарича Algipore. Извлича се от определен вид корали и след съответно пречистване и стерилизиране се използва с цел избягване нуждата от костна трансплантация. Притежава и по-бавна резорбция от собствената кост на пациента. Възпрепятства прорастването на фиброзна тъкан в оперативното поле.
Вертикалната костна аугментация в максиларния синус (още известна като "синус лифт") е метод от тъканното инженерство, индициран при загуба на зъби в горния страничен участък, последван от значителна костна загуба. В такива случаи останалата кост е в много малко количество, което влошава шансовете за успешно имплантатно лечение. С помощта на съвременна техника (апарата Mectron Piezosurgery) е възможно да се създадат условия за увеличаване на костната тъкан, подбрявайки прогнозата за лечение. В нашето студио ежегодно се извършват 20-30 подобни интервенции.
В случаи на хоризонтален костен дефицит поставянето на имплантат много често е невъзможно. Фрактура тип "зелено дърво" (по-известна като "сплит крест") е метод, позволяващ хоризонтална аугментация и имедиатно имплантиране. В нашата практика това е рутинна процедура, която се извършва с апарата Mectron Piezosurgery®.
Назъбната протеза се задържа върху имплантатите посредством опорно-задръжни средства, които я стабилизират и имобилизират. Тя може да се изважда от устата, за по-добро почистване. В сравнение с обикновената подвижна протеза е значително по-стабилна. Мостът се фиксира в устата, посредством цимент или винтове. Неподвижен е по време на функция. Не се изважда от устата за почистване.
Окончателният отговор на този въпрос може да се даде само след обстоен преглед и клинична преценка. Взимат се под внимание броя липсващи зъби, тяхното разположение, състояние на наличната костна тъкан, срещуположни зъби и т.н. По-долу са дадени ориентировъчни данни за по-често срещаните дефекти на зъбните редици и приблизителният брой имплантати за тяхното възстановяване.
Липсват Необходим брой имплантати
Предни зъби 1
Странични и долни зъби
Долни наз. протези
Горни наз. протези
Долен цял мост
Горен цял мост
Имплантологията е проверен и изпитан метод на лечение. По настоящи данни над 90% от съвременните имплантати преживяват повече от 10 години. Те са здраво захванати за костта и както естествените зъби, изискват редовно почистване. Ако хигиената се изостави, венецът около имплантатите започва да кърви, подлежащата кост се стопява, което води до преждевременно разклащане и загуба на имплантата. Ето защо се препоръчва профилактичните прегледи да се извършват поне 2 пъти в годината, за да се следи състоянието на имплантатите и другите зъби. В редките случаи, когато даден имплантат не срастне и имплантатът се разклати, той се отстранява лесно и безпроблемно. Мястото се изчаква да зарасне и се обсъжда вероятността за ново имплантиране.